Задава ли се нова война в Близкия изток?
Ян-Кристоф Кицлер,
Стрелбата в Йерусалим е следващото доказателство, че обстановката в Близкия изток върви към ескалация. Терористичната организация Хамас назова офанзивата възмездие за израелската военна интервенция на Западния бряг в четвъртък. Тогава в Дженин бяха убити деветима палестинци, измежду които и въоръжени бойци, и една стара жена. Последва това, което става толкоз постоянно: през нощта от следената от Хамас линия Газа бяха изстреляни ракети към Израел, които бяха прихванати от израелската система за противоракетна защита. В отговор израелската войска нанесе въздушни удари против линията Газа, а по-късно пристигна и стрелбата пред синагогата в Йерусалим - таман в деня за възпоменание на жертвите на Холокоста.
От политически към набожен спор
Нападението в Йерусалим би могло да е знак, че спорът в Близкия изток се трансформира от политически в набожен. Включително и заради обстоятелството, че политическо решение сега не се обрисува. Палестинското управление е едва и по-разцепено от всеки път. Големи елементи от Западния бряг са отвън неговия надзор - защото Израел уголемява от ден на ден контрола си върху окупираната територия, до момента в който на доста места думата имат радикални сили като " Ислямски джихад ". Палестинската самостоятелна власт ръководи територия, която е надалеч от автономността. Тя се поддържа само посредством огромния паричен поток от чужбина. Средствата в действителност са предопределени за построяването на палестинска страна, само че тази цел сега е по-далеч от всеки път.
Кабинетът на Нетаняху желае да промени Израел
Същевременно в Йерусалим Бенямин Нетаняху управлява държавно управление, в което десните екстремисти не просто подвигат врява - те желаят да преобърнат израелската страна и да разширят окупацията на палестинските територии. Най-вече от радикални подбуди. Проблемът е, че в тази смъртоносна игра има прекалено много играчи, които живеят от ескалацията. В палестинския лагер кипи битка за това кой ще управлява съпротивата против окупационната власт, а в израелското държавно управление има министри, които имат вяра, че е пристигнал часът за анексиране на Западния бряг. Ескалацията би могла да донесе политически изгоди и на двата лагера.
Адекватна ли е към момента задачата за двете страни?
Ето за какво е изненадващо, че немската външна политика продължава да приказва за решението за две страни като за цел. Тъй като въобще не е ясно по какъв начин има намерение да реализира това. Съединени американски щати също не са в положение да измислят друго, с изключение на да повтарят остарели концепции, до момента в който тежкото състояние в района продължава да се утежнява. В понеделник и вторник следва посещаване на държавния секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкен, който ще се срещне с израелците и с палестинците. Възможно ли е това да донесе някаква смяна? Слабо евентуално е. Реалистичният сюжет е, че в Близкия изток следва последваща война, за което има кой да се постарае.
Стрелбата в Йерусалим е следващото доказателство, че обстановката в Близкия изток върви към ескалация. Терористичната организация Хамас назова офанзивата възмездие за израелската военна интервенция на Западния бряг в четвъртък. Тогава в Дженин бяха убити деветима палестинци, измежду които и въоръжени бойци, и една стара жена. Последва това, което става толкоз постоянно: през нощта от следената от Хамас линия Газа бяха изстреляни ракети към Израел, които бяха прихванати от израелската система за противоракетна защита. В отговор израелската войска нанесе въздушни удари против линията Газа, а по-късно пристигна и стрелбата пред синагогата в Йерусалим - таман в деня за възпоменание на жертвите на Холокоста.
От политически към набожен спор
Нападението в Йерусалим би могло да е знак, че спорът в Близкия изток се трансформира от политически в набожен. Включително и заради обстоятелството, че политическо решение сега не се обрисува. Палестинското управление е едва и по-разцепено от всеки път. Големи елементи от Западния бряг са отвън неговия надзор - защото Израел уголемява от ден на ден контрола си върху окупираната територия, до момента в който на доста места думата имат радикални сили като " Ислямски джихад ". Палестинската самостоятелна власт ръководи територия, която е надалеч от автономността. Тя се поддържа само посредством огромния паричен поток от чужбина. Средствата в действителност са предопределени за построяването на палестинска страна, само че тази цел сега е по-далеч от всеки път.
Кабинетът на Нетаняху желае да промени Израел
Същевременно в Йерусалим Бенямин Нетаняху управлява държавно управление, в което десните екстремисти не просто подвигат врява - те желаят да преобърнат израелската страна и да разширят окупацията на палестинските територии. Най-вече от радикални подбуди. Проблемът е, че в тази смъртоносна игра има прекалено много играчи, които живеят от ескалацията. В палестинския лагер кипи битка за това кой ще управлява съпротивата против окупационната власт, а в израелското държавно управление има министри, които имат вяра, че е пристигнал часът за анексиране на Западния бряг. Ескалацията би могла да донесе политически изгоди и на двата лагера.
Адекватна ли е към момента задачата за двете страни?
Ето за какво е изненадващо, че немската външна политика продължава да приказва за решението за две страни като за цел. Тъй като въобще не е ясно по какъв начин има намерение да реализира това. Съединени американски щати също не са в положение да измислят друго, с изключение на да повтарят остарели концепции, до момента в който тежкото състояние в района продължава да се утежнява. В понеделник и вторник следва посещаване на държавния секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкен, който ще се срещне с израелците и с палестинците. Възможно ли е това да донесе някаква смяна? Слабо евентуално е. Реалистичният сюжет е, че в Близкия изток следва последваща война, за което има кой да се постарае.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ